Инвестиционни имоти като определение се отнася до недвижими имоти, които носят печалба или имоти, които лесно могат да бъдат препродадени с печалба.
Ето кои са 9-те основни типа с техните плюсове и минуси:
Инвестиционен имот – еднофамилна къща
В този случай се касае за инвестиционни имоти като малки къщи, закупени с намерението да се отдават под наем или да се продадат на един наемател или съответно купувач. Най-често срещаните начини за инвестиране в еднофамилни имоти са изкупуването на ипотекирани или иззети от банката жилища заради нередовни ипотечни плащания, както и на други имоти, за които се смята, че са подценени за района. Основната цел е да се купи нещо, за което се смята, че е недооценено, след което да се подобри и да се продаде за бърза печалба или да се отдадете под наем на един наемател или семейство.
Плюсовете на подобна инвестиция в недвижими имоти са предимно малките суми, които се инвестират за определяните като малки жилища.
Минусите включват рисковете, когато икономиката е в лошо състояние и ще бъде много трудно да се препродаде дадената имотна инвестиция, тъй като малцина ще имат възможността да купуват. Другият недостатък е, че свободното място в един семеен дом или апартамент означава, че ще има нулева възвръщаемост, докато не се намери наемател.
Инвестиционен имот – втори дом или ваканционно жилище
Вторият дом или ваканционната вила се превръща в имот под наем, когато собственикът на жилището реши да го отдава на наематели, когато не е там.
Пример за това е семейство, което притежава крайбрежен апартамент в Маями, който използва само от декември до февруари. Останалите девет месеца от годината търсят наематели, които да наемат тяхната собственост от тях. Няма значение дали го наема един човек за девет месеца или 25 различни хора в рамките на деветмесечния период. Докато те получават приходи от наем, това се счита за инвестиционен имот.
Плюсовете на такива имоти за инвестиция са, че всеки доход от наем е само пасивен доход в джоба, така че всеки, който не се е замислял да отдава необитаемата си къща за няколко месеца в годината, е загубил без да го осъзнава.
Минусите са, че свободното място в един семеен дом или апартамент означава, че ще има нулева възвращаемост, докато не се намери наемател. Освен това ще бъде по-трудно да се наеме къщата на брега през зимните месеци на годината, както и ски-ложата в средата на лятото.
Малка многофамилна инвестиция
Към тези инвестиционни имоти спадат къщи или сгради с от две до четири отделни стаи/апартаменти. Малката многофамилна къща е най-разпространеният тип инвестиционни имоти за начинаещи. Тя може да бъде обитавана изцяло от един наемател или всички стаи/ апартаменти могат да бъдат заети от различни наематели.
Плюсовете са, че се предлага стабилна възвращаемост на инвестицията. Винаги има търсене на апартаменти, независимо от състоянието на икономиката.
Минусите са, че собственикът има отговорността да поддържа изправността на всичко в сградата, както и да поема експлоатационните разходи. Договорите за наем са кратки, обикновено по една година, така че може да има голямо текучество. Наличието на свободни места ще има голямо влияние върху възвращаемостта на инвестицията.
Голяма многофамилна инвестиционна собственост
Този инвестиционен имот се състои от пет или повече жилищни единици. Апартаментните комплекси попадат в тази категория. Този вид собственост може да бъде мястото, на което живее собственика му или всички единици могат да бъдат заети от наематели.
Плюсовете на подобна инвестиция в имот са, че тя предлага стабилна възвращаемост. Винаги има търсене на апартаменти независимо от икономиката. Наличието на свободни места в този тип имоти няма да се отрази на печалбата толкова, колкото загубата на наемател в семеен дом или в имот под наем.
Минусите са, че собственикът е отговорен за разходите за поддръжка и експлоатация на сградата. Освен това договорите за наем с квартирантите са кратки, обикновено за по една година, така че може да има голямо текучество.
Офис инвестиционни имоти
Това може да включва един наемател (фирма) или множество единици (офиси) за множество наематели (фирми).
Плюсовете са значителните наеми от наемателите на офисите.
Минусите са, че офис сградите предлагат променливи доходи, тъй като заетостта им е пряко свързана със силата на икономиката. Освен това често се изисква голяма инвестиция, тъй като офисите се намират предимно в центъра на града. Наличието на свободни места ще се отрази на портфейла на собственика на имота.
Инвестиционно имущество със смесено предназначение
Имуществото със смесено предназначение е собственост, която се използва за комбинация от жилищни и търговски цели. Този вид собственост често се среща в градските райони. Може да включва например комбинация от апартаменти и магазини. Може да бъде също така и комбинация от офиси и апартаменти.
Плюсовете включват два потока от доходи – един от жилищната част и един от търговската част. Освен това търговският имот има гарантирани клиенти от наемателите в сградата, а наемателите имат удобен достъп до магазина по-долу.
Минусите са, че строителните разходи са по-високи, а и е по-трудно да се получи финансиране за имоти със смесена употреба, тъй като те се разглеждат като по-рискови инвестиции, защото всъщност са две отделни предприятия, които се опитват да успеят.
Инвестиционната собственост за отдаване под наем
Това може да бъде един наемател, като малък салон за сладолед или голям магазин или може да включва множество единици за множество наематели, като например салон за маникюр, пицария, дрогерия и други, разположени върху голяма площ.
Плюсовете са, че наемателите в този случай са склонни да подпишат дългосрочни договори за наем, което може да даде някаква стабилност.
Минусите са тези, че състоянието на бизнеса им зависи от това на икономиката и няма нищо сигурно.
Земя като инвестиционна собственост
Има четири подхода за инвестиция в земеделска земя или друг вид свободна площ:
- Да се купи и да се задържи – Може да се задържи с надеждата, че земята ще бъде ценна и ще може да се продаде след време на някой, който ще я разработи;
- Да се купи и да се завърти – Купува се парче земя, преминава се през процеса на получаване на право на собственост и след това се препродава на разработчик. Процесът на придобиване на права ще включва законно изменение на зонирането за парцела земя. Например, ако има парче земя, което се намира в търговска зона, но е предназначено за жилищни нужди. Може законно да се промени зонирането на имота, за да се позволи да бъде построена търговска собственост, а тя ще струва повече за един предприемач, отколкото когато е била застроена за жилищни нужди;
- Да се купи и да се изгради постройка – Земята се купува с намерението собственикът й да я развие;
- Да се купи и да се отдаде под наем – Купува се свободно парче земя и се отдава под наем на съседни предприятия или домакинства. Например, ако едно парче земя се намира в гъсто населена област, която няма паркинг, може да се купи свободно парче земя и да се превърне в паркинг, за да се получава месечен доход.
Плюсове: Земята може да бъде пасивна инвестиция в сравнение с други видове инвестиции в недвижими имоти. Хубавото е, че има цели четири начина да се инвестира в нея.
Минуси: Това може да е рисковано инвестиране, защото почти винаги включва спекулации, че земята ще увеличи стойността си с течение на времето. Освен това земята трябва да е подходящо зонирана за това, което се планира да се изгради върху нея.
Индустриална инвестиционна собственост
Този вид собственост е по-често ограничен до един наемател. Например, той може да бъде склад за производство, складов гараж или център за дистрибуция.
Плюсовете са очевидни – промишлените сгради обикновено изискват по-малка инвестиция от офисите или сградите под наем.
Минусите са, че сградите са много специфични за индустрията, така че ще има по-малък потенциален кръг на наематели. Сграда, предназначена за печат на хартия, няма да може да отговори на нуждите на компания, която иска да съхранява големи камиони, например.
Автор: Габриела Тодорова
Редактор: Виктория Радева
