София е най-големия град в България и нейна столица. Градът е разположен в Софийската котловина в централната западна част на страната и е заобиколен от планини: на север от Стара планина, на запад от Люлин и на юг от Витоша. Заема четвърто място по височина на столица в Европа и четиринадесето по големина в ЕС. Като основен индустриален, административен, транспортен, университетски и културен център в него е съсредоточена голяма част от производството на промишлеността в държавата. Обявен е за столица на България на 3 април 1879 г., а девизът му е “Расте, но не старее.”
София – какво да очакваме
София е изградена върху терасите на река Искър и върху притоците й. Освен урбанизирана територия, землището на града обхваща съседните планински, горски и земеделски терени, като граничи със землищата на 27 села и на 3 града. Към столицата водят пет планински прохода, през които още от древни времена са минавали важни търговски пътища. Заради разположението си на Балканския полуостров още в миналото градът е бил голям търговски, културен и туристически център.
Минералните находища тук са били известни още от древността. Има минерални извори в централната част на града, както и в някои от кварталите. Градът е център на Софийска област и на Столична община. Като най-голям промишлен център в страната тук са развити тежката, металургичната, обувната, електротехническата, електронната, полиграфическата и други промишлености. Силно са развити търговията, транспорта и строителството, като се произвеждат химическа, текстилна и хранително-вкусова продукции. Централите на финансовите институции са съсредоточени именно в столицата. Множеството хотели София са с три и четири звезди, но има и петзвездни.
Транспортната система е представена от всички видове транспорт без водния. Тя е силно развита и е съществена част от националната транспортна система. Най-важният железопътен възел тук осъществява по пет направляния връзката с вътрешността на България. Общественият транспорт е отлично организиран така, че да покрива голямата площ на населеното място, като освен градски автобуси, трамваи, тролейбуси, електробуси и метро, могат да се използват таксита и велосипеди. Паркирането на лични автомобили в централната част е трудно и се осъществява предимно в т.нар. “сини зони”, където престоят между 9 и 19 часа в делничните дни се таксува на всеки час.
София днес
В най-многолюдният град в България се намират множество театри, кина, университети, музеи, както и Националната галерия и Българската академия на науките. Той е най-многолюдното населено място на територията на страната. Всички органи на държавната власт – съдебна, законодателна и изпълнителна са съсредоточени имено в столицата, а в центъра й са разположени сградите на Президенстството, Народното събрание, Народното събрание и всички министерства. В красивия модерен град безпроблемно съжителстват съвременните бизнес центрове, жилищни сгради и луксозни хотели с градската архитектура от началото на века, паметниците, църквите и площадите.
Високата интензивност на инвестиционната дейност на територията на столицата се определя от големия й потенциал като териториална система. Стопанството на града е многоотраслово със 17 обособени индустриални зони. Замърсеният въздух е един от проблемите на града, за който все още не е намерено резултатно решение. Столична община се разделя на 24 района, като всеки от тях има свой кмет. В града има множество начални, основни, средни, специализирани, спортни училища, професионални и профилирани колежи и гимназии, както и 22 акредитирани висши учебни заведения.
Времето в София
Времето се влияе от умереноконтиненталния климат, който е характерен за района. Средната годишна температура на въздуха е 10,6 °C. През студените и снеговити зимни дни температурите може да паднат до –15 °C, докато през топлите и слънчеви летни дни могат да надвишат 35 °C. Есента и пролетта се отличават с краткотрайност, динамично и променливо време. Средното количество на валежите е 581,8 mm с максимална интензивност в края на пролетта и началото на лятото.
Опознаване на София
Слатинското неолитно селище и други археологични свидетелства разкриват, че територията на София е била обитаема още през VI век пр.н.е. Обявеният за столица през 1879 г. заради средищното си разположение в етническите територии на страната и заради отдалечеността си от границата с Турция град носи името си от това на късноантичната раннохристиянска съборна църква “Света София”. Най-ранното наименование, което е запазено от източниците, е Сердонполис, което се смята, че означава “град на сердите”.
Родовото си име на населеното място дава римският император Траян, като го нарича Улпия Сердика, съкращавано по-късно само на Сердика и често произнасяно или изписвано като Сардика. В началото на IX век официално започва да се използват наименованията Средец и Триадица, а едва през XIV век градът започва да се споменава с името София. След 1878 г. за кратко бива възстановено името Средец, след което бива върнато окончателно настоящото му название.
Докато през първите десетилетия на XVI век има мюсюлманско мнозинство в града, то в средата на XVII век има изцяло турско население. От XVII век заедно със западането на Османската империя населеното място постепенно започва да запада. През 1864 г. става център на Софийски санджак, а 12 години по-късно вече е административен център на Софийски вилает. През 1870 г. се основават революционни комитети. След отстъплението на турските войски и преместването на Временното руско управление през 1879 г.градът е избран за столица на Княжество България.
Това спомага зазапочването на градоустройствени промени и за развитието на промишлеността. Районът се превръща постепенно в средище на политическия живот, на културни и обществени прояви. Населеното място е важен търговски, туристически и културен център заради стратегическото местоположение, което заема на територията на Балканския полуостров не само в миналото, но и понастоящем. Още от древността през проходите, които свързват града с останалите населени места са минавали важни пътища, които са свързвали Средна Европа и Адриатика с Близкия изток, Егейско и Черно море.
Забележителности в София
Има запазени множество археологически паметници от римско време на видни места в централната част на града, както и редица паметници от различни епохи.
В националната художествена галерия, която е разположена в сградата на стария царски Дворец, може да се види колекция на повече от 12 000 произведения, сред които такива от XVIII век. Националният етнографски музей се помещава в същата сграда и представя богата колекция от ръчно изработени произведения на изкуството, национални носии, оръдия на труда и други предмети характерни за българския бит и култура.
Народният театър „Иван Вазов“, театър „Сълза и смях“, театър “София”, сатиричния театър „Алеко Константинов“, театърът на Българската армия, младежкият театър „Николай Бинев“, театър „199“, Националният музикален театър „Стефан Македонски“, Софийската опера и балет радват гостите и жителите на града с редовните си представления.
.jpg)
На територията на първия природен парк в страната и на Балканския полуостров – парк Витоша се намират биосферният резерват Бистришко бранище и резерват Торфено бранище.
Борисовата градина е най-големият парк в града и там се намират стадион „Васил Левски“, няколко малки езера, най-големият плаж в София и множество детски площадки. Градската градина, както и парк-музей Врана, Южен парк, Западен парк и Северен парк са другите популярни места за разходка и отдих.
Намиращата се в квартал “Лозенец” Зоологическа градина София заема 360 декара площ и е изключително популярна с развъждането на ценни и редки животни. Тя е най-старата на Балканския полуостров.
Има около 200 действащи православни църкви в Софийската епархия. Софийската синагога е една от най-големите в Европа, а храм-паметникът Свети Александър Невски е най-значимият храм в града. Софийската джамия е действащ молитвен дом и значим паметник. Сред най-забележителните столични православни храмове са: Ротондата “Свети Георги”, църквата “Света София”, Боянската църква, Илиянският манастир „Св. Пророк Илия“, люлинския манастир “Св. св. Кирил и Методий”, Драгалевски манастир “Света Богородица Витошка”, църквите “Света Параскева“, “Света Неделя”, “Свети Николай” и др.
Националният дворец на културата е емблематична сграда в центъра на града, построен през 1981 г.
Една от културните икони на София е Централният военен клуб, в който са се провеждалитеатрални постановки, изложби, церемонии, концерти и други събития.
На 17 септември се отбелязва празникът на София. На този ден Православната църква отбелязва Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов.
Забeлежителности около София
В околностите на столицата не липсват възможности за почивка. Планините Витоша, Люлин и Плана, които заобикалят Софийското поле, са привлекателни с красивата си природа по всяко време на годината.
Боянски водопад, Боянско езеро и Боянска църква, до които може да се стигне с градски автобус №64 до спирката на Боянското ханче, а след това да се продължи по добре маркираните пътеки също са примамливи дестинации за желаещите да поемат в културан посока извън пределите на града.
Кътинските пирамиди са забележителност на 20 км от столицата, която трябва да се види. До тях може да се стигне с автобус, маршрутно такси и автомобил.
Село Железница е отдалечено на 20 км южно от града сред живописната природа на Витоша. Туристическите пътеки, 13-те термални извора и двете горски джакузита водят много туристи на това място.
Лозенският манастир се намира на 20 км от столицата и като част от Софийската Света гора е едно от най-посещаваните обители, от която се открива прекрасна гледка към Софийското поле.
Кремиковският манастир се намира на около 22 км от центъра на София, а до него се стига по асфалтов път. Чудесната гледка към столицата и сенчестите пейки са препоставка мнозина да се изкачват до него пеша, вместо с автомобил.
Разходката на 20 км от града до Кокалянският манастир включва приятен преход без стръмни наклони.
Златните мостове, представляващи каменна река до Витоша, също са сред забележителностите в близост до София. От това място с чист въздух и красива зеленина тръгват много маршрути, които са маркирани в планината.
От село Долни Пасарел, което се намира на 31 км от столицата, може да се предприеме маршрут до хижа “Пейова бука” в Плана планина.
Отдалеченост на София от други градове в страната:
Перник – 34 км
Своге – 40 км
Благоевград – 102 км
Тетевен – 111 км
Сопот – 130 км
Пловдив – 144 км
Банско – 150 км
Старосел – 172 км
Хисаря – 175 км
Велико Търново – 219 км
Русе – 309 км
Варна – 378 км
Бургас – 387 км
Съвети при пътуване в София
*Такси: Има изобилие от автомобили, които предлагат таксиметрови услуги в столицата. Те предпочитат курсовете с по-дълги разстояния, но в големия град те често са такива. В зависимост от фирмата-превозвач могат да се забележат разлика в цената за километър пробег. Всички имат първоначална такса, цана за минута престой, дневна и нощна тарифа. Към декември 2020 г. минималната цена за километър пробег е 77 ст., а началната – между 1,50 и 2,30 лв.
*Разходка или колело: В градски условия придвижването с велосипед или електрическа тротинетка може да се окаже на места по-удобно, по-бързо и по-евтино. Трябва да се вземе в предвид натовареността на маршрута и възможността за придвижване по вело алеи. От друга страна сравнително равния район около столицата го прави подходящ за вело разходка през почивните дни в хубаво време. Панчарево, Банкя, Герман и Камбаните са сред маршрутите, които предлагат възможности за красиви пейзажи и пикник.
Хотели в София – къде да отседнем?
Adella Boutique Hotel
Хотелът се намира на 3,2 км от зала “Арена Армеец” . Разполага с безплатен паркинг, семейни стао, детска площадка, ресторант. Гостите го определят като чисто и комфортно място. Има висока цялостна оценка.
5 Винтидж Къща за Гости
Къщата за гости се намира на 500м от Археологическия музей. Гостите определят това място за настаняване като удобно, уютно и с добър интериор. Отлично обслужване и чистота също са често споменавани в отзивите.
Sense Хотел София
Хотел Sense София се намира на булевард “Цар Освободител” на няколко метра от Народното събрание. На разположение в хотела са СПА зона, закрит басейн, ресторант със средиземноморска кухня и безплатен паркинг. Отзивите на гостите го определят като хубав хотел с много добра локация.
Ресторанти в София – къде да хапнем
В най-големия български град има множество и разнообразни заведения за хранене и барове. За всички предпочитания и финансови възможности има както пицарии, заведения за бързо хранене и механи, така и луксозни ресторанти, в които се сервират ястия от българската и от международните кухни.
“Щастливеца”
Трансформацията на бившия ресторант “Хавана” в “Щастливеца” е сполучлива. Заведението разполага с просторна външна част, предпочитана от пушачите и любителите на чистия въздух, както и с огромна вътрешна част на два етажа, които са модерно и стилно обзаведени. Менюто е разнообразно и включва както българска, така и международна кухня, като не липсват морска и речна риба, морски дарове, и богата винена листа.
Ресторант “Хаджидрагановите къщи”
Заведението предлага богато меню от българска национална кухня с вкусна храна, домашно приготвена с пресни и вкусни продукти. В приятната битовата обстановка умело са съчетани дърворезба, текстил, медни съдове и чанове, допълнени от звучащата автентична българска фолклорна музика. Мястото е подходящо за групови посещение и за отбелязване на семейни празници.
Как да стигнем до София?
Кола: Проходите Витиня, Искърски, Владайски, Петрохански и Драгомански водят към София. Входно-изходните пътни артерии са основно в направленията: автомагистрала Хемус за изток-североизток, автомагистрала Тракия за югоизток, направление Сливница-Калотина за северозапад и направление Перник-Благоевград-Кулата за югозапад.
Автобус: От Централна гара може да стигнете до почти всяка точка на страната, както и до много международни дестинации.
