Тази стара къща в Портланд е един от онези уникални домове, които изглеждат като истинско бижу, създадено от местният архитект Саул Зайк през 1956-та година. Интериорният план на етажа, който през годините бива променен заради поредица от погрешни ремонтни дейности, започва да се отдалечава от първоначалната визия на архитекта, която е била да създаде експериментален, но хармоничен съюз между закритите и откритите пространства.
Облицованият от дърво дом, който се отличава със сензационно нисък керемиден покрив и стъклени стени от пода до тавана е истинско предизвикателство за реновиране, тъй като страда от криза на идентичността: кухнята с евтини бели ламинирани шкафове е била повдигната, за да не е на нивото на съседните стаи, а тавана в банята бил по-висок, отколкото този в основната спалня. Предизвикателствата около тази стара къща не свършват до тук, тъй като има истинско разединение между предната и задната част на къщата. Докато холът изглежда все така красиво и сравнително непроменен, то задната част на старата къща прогресивно става все по-посредствена.
Младото семейство, която я купува и обитава, намира за необходимо модерното й реновиране, но държи да запази автентичния й вид. То се обръща към интериорната дизайнерка Джесика Хелърсън с молба за подобрение на дома, за което да бъдат използвани материали, които са характерни за района. Желанието им е да се създаде такова усещане, сякаш къщата не е била ремонтирана
Макар, че дизайнерката не е пресъздала миналото, тя наистина се е опитала да мисли за качествата на къщата и за целта й, както и да прояви уважение към тях, докато подновява дизайна й в средновековно модерен стил.
Планът за реновиране на къщата включва да се заменят дървените рафтове, които били извадени от стената на дневната, да се добавят нови прозорци и да се ремонтира кухнята с нов брезов шкаф и ръчно изработен параван, който имитира оригиналната входна врата.
На по-късен етап се добавя антре, което разрешава проблема с входната и гаражната врата, които се срещнаха на едно и също място, заедно с входа към автомобила. Резултатът е един свързочен пункт, в който има място за сядане и разговори, както и за събличане на връхните дрехи и събуване на обувките.
Хелгерсън проучва малките подробности, които характеризират работата на Зайк – използването на месинг и как стърчащите панти се изкачват покрай вратите, след което срещат панела. Семейната стая, която имала странна станция в средата, в крайна сметка се връща до първоначалния си размер, което на свой ред позволява на главната спалня да бъде преместена по-далеч от шума на детските спални. Докато семейството наблюдава напредъка от работата на дизайнерката, всички спални са обновени, за да бъдат в синхрон с останалата част от къщата.
Всеки, на който му допада подновената визия на тази стара къща, би могъл да използва някой от дизайнерските похвати и за своята недвижима собственост. Ето няколко универсални насоки, които са приложими за всички стари къщи:
- Наемете професионалист, ако наистина желаете да получите задоволителни резултати. Само по себе си реновирането на стар дом е трудно и не е за всеки. За да не се получи така, че са хвърлени много пари и усилия за нещо, което предизвиква противоречиви реакции, най-разумно би било да се използват услугите на интериорен дизайнер с опит в подобни имоти.
- Независимо от размерите на къщата, в нея не трябва да има претрупвания и всички елементи трябва да изглеждат добре заедно. В идеалния случай цветовата палитра е достатъчно съгласувана, за да изглежда всичко хубаво.
- Използвайте съвета на Хелгерсън: "Оставете пространствата да ви говорят и да диктуват това, което искат да бъдат."
Автор: Габриела Тодорова
